Открийте интересни факти за слънцето – звездата в центъра на Слънчевата система, която поддържа живота на Земята.
Бързи факти за слънцето
- Размер: Диаметърът на слънцето е около 1,392 милиона километра
- Разстояние от Земята: 150 милиона километра
- Тип звезда: Жълто джудже
Слънцето е звездата, която стои в центъра на нашата Слънчева система. То е най-големият, най-яркият и най-масивният обект в системата и осигурява светлина и топлина, необходими за живота на Земята. Задвижвано от процес, наречен ядрен синтез, слънцето може да достигне температура над 15 милиона градуса по Целзий. Слънцето съществува вече повече от 4 милиарда години, но един ден ще изчерпи горивото си. Продължете да четете, за да научите повече за състава на нашата звезда, нейното формиране и какво ще се случи, когато умре.
5 бързи факта за слънцето
- В слънцето биха могли да се поберат над 1 милион Земни планети.
- Макар че изглежда жълто от Земята, всъщност слънцето излъчва всички цветове от светлинния спектър, което означава, че истинският му цвят е бял.
- Слънцето е уникално с това, че е единствената звезда в нашата Слънчева система – до 85% от звездите имат поне една спътникова звезда.
- Слънцето съдържа над 99% от масата на цялата ни Слънчева система.
- Подобно на Земята, слънцето се върти около своята ос – един пълен оборот отнема около 27 земни дни.
Всичко, което трябва да знаете за слънцето
От какво е направено слънцето?
Слънцето е огромна сфера от газове и плазма, съставена предимно от водород. Тoзи масивен запас от водород се използва за произвеждане на топлина и светлина чрез процеса на ядрен синтез, при който два водородни атома се сливат и образуват хелий. Съставът на слънцето е приблизително 75% водород, 25% хелий и малки количества метали.
Колкото по-голяма е една звезда, толкова по-бързо изгаря своя водород. Някои от най-големите известни звезди – с маса около 40 пъти по-голяма от тази на слънцето – живеят едва около 1 милион години. За сравнение, слънцето има очакван живот около 10 милиарда години.
Колко е горещо слънцето?
Различните части на слънцето имат различни температури. Ядрото на слънцето достига температура около 15 милиона градуса по Целзий. Видимата от Земята част на слънцето се нарича фотосфера и представлява повърхността на огромната сфера от плазма. Температурата на фотосферата е около 5 500 градуса по Целзий.
Над фотосферата се намира разредената външна атмосфера на слънцето, наречена корона. Обикновено не можем да я видим от Земята, освен по време на пълно слънчево затъмнение, когато може да бъде фотографирана.
Image credit: Courtesy of NASA/SDO and the AIA, EVE, and HMI science teams
Как се е формирало слънцето?
Слънцето се е формирало преди около 4.5 милиарда години. В онзи период областта от галактиката Млечен път, където днес е нашата Слънчева система, е била гъста облачна маса от газове – остатъци от по-ранно поколение звезди. Най-плътната част от този облак се е свлякла и е образувала протозвезда, която по-късно ще стане нашето слънце. Докато младата протозвезда растяла, останалият материал образувал планети, луни и астероиди, които започнали да се въртят около новообразуваната звезда благодарение на нейната силна гравитация.
В сърцевината на слънцето именно тази гравитация е предизвикала ядрен синтез – процес, чиито топлина и светлина са позволили живота на Земята да се развие и процъфтява. Въпреки това, този процес рано или късно ще доведе до края на слънцето, когато горивото му свърши.
Кога ще умре слънцето?
В момента слънцето е приблизително на половината от своя жизнен цикъл. Нашата звезда е в постоянно състезание между налягането, породено от ядрен синтез, което се опитва да я разшири, и гравитацията, която я притегля навътре. Когато слънцето изчерпи водорода си след около 5 милиарда години, гравитацията ще надделее.
Центърът на слънцето ще колапсира и ще се сгъсти в плътно ядро. В него ще започне сливане на хелия в по-тежки елементи като въглерод, азот и кислород. Топлината от този процес ще накара външната обвивка на слънцето да се разшири значително. Това ще бъде лоша новина за вътрешните планети – включително Земята.
Когато слънцето стане червен гигант, неговата външна обвивка ще се разшири до орбитата на Марс, поглъщайки Меркурий, Венера, Земята и Марс. Въпреки това, фазата на червения гигант не е краят на слънцето.
Външните слоеве, които се разширяват по време на тази фаза, ще се превърнат в газова обвивка, наречена планетарна мъглявина, която ще се отдели след около 1 милиард години. Това ще изложи горящото ядро на звездата, което тогава ще се превърне в плътна бяла джудже.
Като бяло джудже, слънцето ще започне да затихва, а материалът от планетарната мъглявина ще се разпръсне из галактиката, формирайки основата за ново поколение звезди и планети.
